Поезия

[fred]

П.П. За мой голям срам едва днес случайно се заслушах в текста на тази песен от филма "17 мига от пролетта"

Е позаслушвал съм се, на български е по ясно, за сметка на оригинала, то си е така, но не знаех, че са на Р.Рождественски, изпълнението на Кобзон от филма си е класическо(((

...
Привет на всички в клуба!

Привет и добре дошъл, тук не може да се каже, тук ще видиш малка част от съфорумците, но пък извадката ни е качествена

****************
А иначе за темата пускам пак Р.Рождественски /не знам заглавието/.

Небето звездно закачливо ми премигва.
Към пламъка протягам плахо длани…
Страхувам се, че хората привикват
Всяко чудо да приемат като даденост

И вместо в приказка – в сив делник да живеят
да влизат в стихове като в килии манастирски
От Синя птица да си готвят гювечета
И рибена чорба – от малка Златна рибка

[Infinity]

Привет и добре дошъл, тук не може да се каже, тук ще видиш малка част от съфорумците, но пък извадката ни е качествена

...дошлА.Благодаря!
не се съмнявам в качеството. Все пак, попрочетох нещичко...

[fade]

...дошлА.Благодаря!
не се съмнявам в качеството. Все пак, попречетох нещичко...

Е... като на всяко общественно място има и теми с които не се гордеем особенно , но пък сме задружни и общо взето си помагаме кой с каквото може, независимо от пола или някакви други признаци!
Добре дошлА и от мен!

[fred]

Привет и добре дошъл, тук не може да се каже, тук ще видиш малка част от съфорумците, но пък извадката ни е качествена

...дошлА.Благодаря!
не се съмнявам в качеството. Все пак, попрочетох нещичко...

А още по добре, щом си дошлА

Ето едно стихотворение на А. Далчев

Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бaщина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.

[Светланчи]

.

[Infinity]

Веднъж когато бях почти на дъното
и нямаше къде да продължавам,
седях сама в стаята и в тъмното
със себе си реших да разговарям.

До този миг се срещах и разделях,
с лица без имена и без адреси.
За всеки част от себе си отделях
и всеки свойта част си я отнесе.

Една любов ми взе една надежда,
а друга си отиде с портмонето.
Душата ми поиска трети нежно,
но аз си я запазих за небето.

И тъй седях във стаята бездомна,
загледана във нищото на нещо.
И стана чудо - звънна телефонът,
така очакван, като първа среща.

И в този миг надеждата се върна,
отблъснах се от дъното, нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах
животът, който започваше отново.

[fred]

Добре, хубаво е да са известни автори, но за всяко правило има и изключения

[Infinity]

... но за всяко правило има и изключения

...само докато си изясня правилата
Автора е Александър Петров, пише текстовете на наши поп изпълнители.

[Mirela]

Eххх от кога не съм писала тук

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[fred]

...само докато си изясня правилата
Автора е Александър Петров, пише текстовете на наши поп изпълнители.

Беше за Jenatата na Drigata, по принцип е добре да се пише, за да се знае автора и да са по известни автори, това ми е идеята, ясно че може да има и изключения...само напомних
А за този твоя текст не занаех, че е на А.Петров, който е известен автор.

[Ранобудниче]

Привет и добре дошъл, тук не може да се каже, тук ще видиш малка част от съфорумците, но пък извадката ни е качествена

...дошлА.Благодаря!
не се съмнявам в качеството. Все пак, попрочетох нещичко...

Добре дошла и от мен



а по темата:

Поле

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
Чернеят като въглен
опалени стърнища.
На залеза тъмнее
запечената рана,
хартията безцветна
на чуките се сбръчва.
Пушилката от друма
по урвите се крие,
потокът става мътен,
а вировете тихи.
Звъни в дрезгавината
на стадото звънчето
и свойта броеница
долапът роден свърши.

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.

Федерико Гарсия Лорка

[fred]

Огледалото
А. Далчев

Ти го чакаш от години цяли -
чудото дохожда всеки час.
Виж хамалина пред нас,
който носи огледало.
Той върви. И в огледалото израстват
улици, къщя, стобори,
а от дъното му светло идат хора
и като от клетка птици автомобили изхвръкват бясно.
В миг разлюшкват се площади:
дървеса,
стрехи и балкони падат.
Блясват сини небеса.
Ти не се учудвай, че хамалинът
е приведен и върви едва!
Носи той в ръцете си човешки цял един
нов и дивен свят.

[Mirela]

Опссс забравих да кажа добре дошла

ДО УТРЕ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

[Ранобудниче]

На 1-ви септември т.г. почина търновският поет Радко Радков.


Ето нещичко:


СТАРЕЦЪТ ТИХОН

Епископът с тих образ на светец,
наставникът на старата ни школа,
остави многословния венец
от почести, призвания... И с воля,
отдадена на висши светове,
си тръгна без тълпа от изпращачи.
Но в свойте шепоти и ветрове
върбата до прозореца зове
гласа му кротък и чешмата плаче
с водата на пиринчения лъв.
И църквицата със златиста кръв
във вените на бигора живее
от спомена за него. Той бе тук
достойникът! Смълчаната алея
със всеки камък пази свиден звук
от стъпките му. Ехото го дири
между скалите, кърмещи ята.
Той побеля. Покри го мъдростта
със вишнев цвят от белите зефири.
на май. О, май!... Живя ли между нас?
Не между нас, а в нас живя мъдреца.
Високия му литургичен глас
гори като кандило във ветреца
на миналато. Тихон. Много тих.
Почти невидим. Но остана зримо
в сърцата ни като лице в диптих,
обкичвано по празници, любимо.
О, той си тръгна с тихия синчец
в очите си и тъжни ни остави. -
Пастирът на небесните морави,
епископът с тих образ на светец.

Радко Радков

[Ass]

Идва пак тъгата и обсебва тя моята душа
и мойта вяра…
Тя ме целува и се врича в мен, но аз съм студен,
и ще й изневеря.
Ще прегърна маковото тяло на друга.
Ще полетя из необятната синева на очите й.
Ще заровя пръсти в косите й…
Един до друг в мрака, неми от щастието да се докосваме с устни, ще се потопим в океана на мечтите си.
Парещата й от нежност ръка ще стопи айсберга, в който е скрито сърцето ми, за да мога, когато си тръгне, отново да съм верен на тъгата.

---------- Post added at 09:19 ---------- Previous post was at 09:02 ----------

Съжалявам, че изцапах темата, но чак сега прочетох първият пост!
Нека, който може да изтрие постовете ми от тук!